| Малките, бели, пухкави снежинки танцуваха весело, в хармония с нежния полъх на вятъра. Тяхното вълшебство и красота не останаха незабележими и за минаващите хора, които докоснати от небесните прашинки на времето, се почувстваха някак щастливи.
Но само колко кратък бе танцът на снежинките! Удряйки се в прозорците, само за секунда се разтапяха, оставяйки след себе си малки водни капчици като доказателство за своето съществуване.
А не сме ли и ние като тях? Толкова еднакви, но и в същото време уникални? Толкова красиви, но и изключително крехки?
Да, ние сме! Под грима и дрехите...
Взирайки се в образа, в огледалото, осъзнавайки собствената си същност, идеали, и стремежи, всеки човек, със своите недостатъци, но и добродетели представлява събирателния образ на хората по света.
Още от малки, ние взимаме пример от нашите родители, роднини и приятели. Учим се да различаваме злото от доброто, учим се да се борим за мечтите си, учим се да бъдем добри ХОРА! На това ще се учат и нашите деца, внуци..., на това се учат и всички останали шест милиарда души по света, но понякога не всеки от тях има възможността да избере правилния път, по който да продължи живота си и не всеки има добър пример за подражание.
Но никога не е и късно да променим себе си и да вземем по частица от останалите добри хора, за да запалим огъня на добротата, надеждата и любовта в сърцата си, никога не е късно! Също така съм сигурна, че дори да ме няма на този свят, ще има хора, които ще носят по нещо и от мен в сърцата си и така няма да бъда забравена.
Аз не съм иделна, а дори и да искам не мога, защото съм човек, а човекът често греши. Но чрез грешките си, ние осъзнаваме как да бъдем по-отговорни към хората, които обичаме.
Неслучайно Георг Лихтенберг е казал, че във всеки човек има нещо от всички хора! За мен това нещо е добротата! И докато човекът продължава да съществува, аз знам, че нейната сила никога няма да изчезне, защото се намира някъде там... дълбоко в душите ни...
|
