| Предстои най-важния християнски празник – Коледа. Какви са първите Ви асоциации, когато чуете името му – християнство, семейство, топлота, уют – да! Всичко това, обобщено в три символни за Коледа думи – чудо, милосърдие и доброта. Взаимно свързани, зависещи, прелитащи се едно в друго понятия. Защото всъщност какво празнуваме? Почитаме раждането на Богочовека, на единствения, на символа на празника. Защото създадения по образ и подобие на Бога е бил безкрайно добър и милосърден и благодарение на това е изпълнил живота на хората с чудеса. А сега къде са чудесата? Къде е този, който ще превърне водата във вино и ще нахрани всички гладни? Няма ги или поне ги откриваме все по-рядко. Може би , защото добротата е потънала някъде в ежедневните ни грижи, а милосърдието е претопено в алчност, корист, завист и кариеризъм. След като в повев повечето хора са изчезнали двете основни съставки за чудото как очакваме да го открием ?
Но ако се абстрахираме от отдавна отминалото време, изпълнено с християнски добродетели и големи чудеса, то ще можем да видим, че и в нашия забързан живот се случват чудеса. Може би малки според нашата преценка, но големи в очите на един малък човек. Не трябва да оставяме чудесата просто да се случват покрай нас, защото техен творител е човекът.Невероятно трудно ли е да занесеш чувал с непотребни дрешки и играчки в някой от многобройните домове за сираци? Не е. А чудо ли е ? Да. Защото чуството да те обгърнат две ръчички и да кажат: “Благодаря ти, Снежанке!” е незаменимо. И те кара да се чустваш, ако не като най-обичания старец, то поне като неговата най-добра помощница. Прекалено сложно ли да е навлечеш червения костюм с голяма възглавница под него и фалшива брада? Не...а възторгът, изненадата и вярата в чудесата, които дядо ми дари на своята малка внучка преди близо петнайсет години бяха най-ценния подарък. Невъзможно ли е да съществува Българската Коледа през цялата година, за да могат хората и с най-скромни доходи да дарят поне един лев за нуждаещите се? Отново отговорът е “Не”.
След като получихте толкова много отрицателни отговори, на иначе положителни въпроси... Защо всеки поотделно не се замисли как може да направи чудеса със своята доброта, с милосърдието си поне в своя дом. А тези , които трябва да са най-добри и милосърдни да не се сещат само по Коледа.
Отново ще е Коледа. Дали е празник за душата.? Рождество Христово идва да освети хората и техния път Време когато всеки забравя лошото, мъката изчезва от сърцето, злото се скрива в своята дупка, за да даде път на добротата, която върви по целия свят и дарява щастие. Дори най-суровият и нещастен човек е способен да се усмихне на този светъл празник.Той започва на 24 декември - Бъдни вечер. Тогава минават коледарите - момци с накичени калпаци и „шарени тояги”, които обхождат домовете и пеят за прослава и благаполучие на стопаните. Според народните вярвания: имат силата да гонят злите сили. Стопанинът ги черпи с вино, дава им краваи, плодове и пари. Така те си отиват с пожелания за здраве и плодородна година.
Много разнообразни и весели обичаи осейват пътя на Коледата. Това е времето човек да отвори сърцето си за другите. Да поиска прошка за грешките, да направи добро, да бъде съпричастен с другите. Хората стават благи и смирени, готови да помогнат на нуждаещият се и осмислящи своите постъпки, клонейки към по-добро. Дори да нямат пари за скъпи подаръци, всички са щастливи просто, защото е Коледа. Почти няма неща, които да зарадват някой само поради самото си съществуване. Коледа е празник на семейството. Хората са у дома, край огнището, закичат елхата с красива украса, приготвят трапезата и пеят коледни песни, символ на доброто и свободния дух. Усмивки леко се плъзват по лица икрящи от неприкрито вълнение. Коледни лампички светят игриво, шоколадови фигурки от марципан радват децата, красиви фойерверки обагрят небето. Хора щъкат напред-назад по магазините, купувайки подаръци. Настъпва любимото време за децата. Навсякъде се сипят пожелания. Това е духът на Коледата. Традицията повелява вечерта на Бъдни вечер на масата да има девет постни ястия, някой от които са сърми, боб, зелник, чушки, баница, тиквеник, както и орехи и различни сушени и пресни плодове. Дънер от дебело дърво се поставя да гори цяла нощ в огнището за плодородие като той не трябва да изгасва и се пее: ”Ой, те дръвце, дръвце, право дръвце, де си расло толкоз тънко...” Прави се погача с пара за късмет и най-възрастният от семейството я разчупва като полага първото парче за Богородица, а второто за къщата. Всичко се нарежда на масата и най-възрастната жена трябва да прикади с тамян и да изрече молитва в почит на Христос. Нетърпеливи и радостни децата седят на трапезата, чакайки пред очите им за миг да мине цялата магия на Коледа. След много песни, ядене и игри те уморени се отправят към леглата с надеждата, че по-бързо ще дойде утрото и ще отворят своите подаръци под елхата, които дядо Коледа им е оставил вечерта.
Това е Коледата - време всеки да потърси в себе си искрата, да си спомни, че въпреки многото трудности и зло по света, доброто съществува - ние го носим в нас. Време е всеки да погледне към небето и да каже благодаря. Време е да прегърнем близките си и да усетим колко ги обичаме. Време е да подадем част от залъка си на стоящия до нас просяк и да се усмихнем на света.
Усеща се от дъха на бор и ела. Носи се по въздуха.
Отново е Коледа и отново ще бъде, защото Коледа е Любовта, която остава в сърцето завинаги.Весели празници и трепетни мигове.Да отворим сърцата си да си спомним за всичко ,за тези който бдят като ангели над нас и за онези ,който са по света да работят.Нее трудно да сме човеци ,но защо е нужно да е за ден два.?
|
