| Няма как ,да не се замисляме тези дни последните от календара,за отминалата година,да се опитаме да си дадем равносметка.
В живота на всеки е настъпвал момент, в който иска или не, се е запитвал за времето и за неговото място в своя живот. Най-често с носталгични чувства, хората поглеждаме назад, желаейки да променим съдбата си.,или от факта ,че просто се изнизва годината и ние с нея остаряваме бавно.-Но тези чуства от своя страна ни правят по силни и мъдри.Често сме допускали грешки и искрено сме съжалявали, че не можем да ги поправим По някога дори благодарение на тези грешки разпознаваме истинските приятели и откриваме нашите недостатъци НАЛИ?. Но това е истината - времето е физичната сила, срещу която никой не може да се бори, защото дори и да опита, загубата му е вече реална тоест часовника казва тик так ...
. Мирча Елиаде пише "Нашият свят, илюзорен и преходен, свят на самсара, на болката и невежеството, е този, който се развива под знака на Времето". Времето е единственото непреходно нещо в нашия хаотичен свят. В него ясно е изразена цикличността на живота и затворения кръг, в който всеки попада при своето раждане и излиза от него едва когато умре. Времето отрежда на човека ужаса и щастието от всекидневието - всекидневието на рая и адът, превърнат в наше ежедневие . В това пространство човек изпитва особена самота - страдание за смисъла и облика на битието. Така например, макар и с предопределен жизнен път, ние все пак имаме възможността свободно да контролираме повечето от нашите действия, да взимаме самостоятелни решения. И в зависимост от тези решения времето прекарано в света може да бъде различно. То може да излезе отвъд граничността, да пречупи рамките на делничното и битийното, да изведе човека към простора. Но, както към щастие, времето може да доведе човека и до пълно отчаяние и забвение. Всеки сам определя, какво ще бъде прекараното му време и как ще протече животът му. С времето човек свиква да живее с всекидневните проблеми, отрупани в работа ние малко забелязваме повтарящото се всекидневие, убиващо предишните детски мечти и копнежи. А какво дество имахме ние ,а какво дество имат децата днес?Мислите ни са все по-далечни, отправени към бъдещето, а когато то дойде ние не сме подготвени за него и отново вперваме очи напред и напред, докато накрая вече няма накъде да погледнем освен назад. Гледайки с тъга по отминалите години, съжалявайки за изгубените часове, в които сме се борели за по-добро бъдеще, а не настояще. Защо е нужно да градим бъдеще без да живеем в настоящето ?И дори проклинайки нашия съюзник и същевременно враг - времето. То ни е отнело всичко, което някога сме имали, всичко за което сме се борили. Остава пустотата. Липсата на реална мотивация за самите себе си да продължим напред – отново забързани към бъдещето. Предишните мечти ги няма, няма я последната надежда, че нещата ще се променят, защото вече сме приели реалните факти и извлекли мъдростта, която нашите родители са разбрали също по това време. Нашето битие е било безвъзмездно отнето от времетоЧувствата, желанията и действията на човека не са контролирани от възрастта на тялото му, а от духовната нагласа и психическото му израстване.
В нашия свят всичко е подвластно на времето и следва своя ход. Макар с различна съдба, хората са имали почти еднакъв живот, следващ вечните примери. И дори когато са се опитвали да сътворят нещо идентично за своите разбирания и представи, те са попадали на развитата идея.
Намираме я в милите стари спомени и в амбициозните надежди отправени към бъдещето. Времето е неосъзнатата от човека най-голяма сила в нашия живот. То има силата да ни променя, да ни прави повече или по-малко податливи на случващото се около нас и на промените в света, който ни заобикаля. Времето е силата, пред която и най-великият човек се прекланя, неоспоримият победител във всяка битка. Но вместо да възприемаме времето като враг, ние можем да му отредим място до себе си, като наш съюзник. Да изпитаме щастието на всеки момент, да не оставяме нито един миг да се изплъзне като пясък през пръстите ни. И така накрая, когато дойде времето за голямата равносметка да можем да се чувстваме победители!
За разлика от уважаемите господа политици който ще ни погледнат и ще кажат колко много са направили за нас през изминалата година-ще измерят построените магистрали в километри ,а дебелината като маргарин на препечена филия на пенсионер,ще блеснат с някоя друга абсурдна идея за това дали ще има Данък градинка,ракийка или сланинка ,Дали въобще има господи данъчна реформа и този пръстов отпечатък нее ли поредното унижение.Като се замисля ние хората политици ли станахме ,и политиците може ли поне за миг да са хора О Господи –май света се обърка.
Защо винаги по- Коледа се сещаме за туй дето е от ляво за човешкото дето носим.Защо,пак ние хората го правим,а не онези дето редят и ковът съдбата с логични и нелогични закони.-не се сещат за човешкото.
В духа на равносметка ,се чудя първо с извинение ли да започна,ами да тази година май Обидих някой,други ме блокираха –просто защото подкрепих едно истинско момче което мие и братче и племеник.Други ми станаха приятели
Аз ще кажа и на едните и другите имаме сърца Хора сме човеци сме –Нека да бъдем добри ,аз лошо не съм пожела на никой и за никой дума не съм казала
Но за мен приятелството е найстина бисер който само тези който го ценят могат да го усетят,а аз го имам и споделям
Човешко е да се греши божествено е да се прощава нали
И в духа на Коледа ще кажа пак нещо,ей така със словесна захапка –Мили родни политици
-поне за миг м тези празнични дни ,ей така да ви дойде м съзнанието и в мисълта да ви прониже онази болка ,която ще я имат разделените семйства дето са нгурбет и няма да бъдат за найсветлите празници.Тези дето преживяха наводнения и не успяха да се справят ,защото вие пак сиизмихте ръцете и търсехте застраховки на имущество.Замислете се за децата от дългите списъци чакащи лечение в чужбина.За вашите и нашите родители дето броят жълти стотинки преди да хукнете по лъскави и празнични и звездни вечери
Замислете се,Господ ние дал ум да мислим нали,а за него нее нужно указание как да го ползваме,но на последък и това може да ви хрумне,то обяснения етикети или още какво ли не-Та защо ли не
Нека да сме хора поне за миг,нека да отворим душите си,нека сърцата ни бъдат добри и да подарим вяра и надежда на себе си.Нека , идва Коледа
|
