Главная » 2015 Декабрь 12 » ЕДИН МАТЕРИАЛ КАТО ПРИКАЗКА
15:01 ЕДИН МАТЕРИАЛ КАТО ПРИКАЗКА | |
Благодаря ,че влизате в сайта,това може да става и без регистрация през фейсбук и да оставяте коментари.
Днес се замислих нещо ,ами дали се върна спомена на село за детсвото или ?
Почти всеки от нас е прекарвал част от детските си години при баба на село,а аз на село израснах.Но споменът за вкусните ваканции са ароматен облак, който преследва човек цял живот.За онези мигове с топлият хляб ,токущо сварена лютеница и изцапана муцуна ах.За сутрешните бабини мекици,или за нената селска торта с точени кори.За някогашната дунапренка с нишесте.Колкото и да ни е неприятно да признаем, много малко от днешните жени са способни да направят това, което старите жени вършали с лекота: вземат каквото имат от градината, преценяват количествата на око, ръсят обилно с мерудии, забъркват гозбата надве-натри, а резултатът винаги е вкусен - да си оближеш пръстите. Като добавим към ухаещата манджа и комат дъхав хляб/онзи с пееща коричка,както казваше баба вкусният хляб като го месиш му дай любов и го усети,той като се опече и го тупнеш ще пее/, току-що опечен, и го топнем в чинията, мечтите направо превземат въображението. Та за туй във вкусотийте на баба ще качвам
рецепти от деството и от моят край.Ще се радвам и вие да споделите,а аз обещавам да ги изпробвам.
Безспорна истина е, че бабите ни са имали градина, която ражда зарзават с друг вкус. Трябва да признаем обаче, че жените на село са били и доста по-непретенциозни към продуктите и не са мрънкали, ако им е свършила универсалната подправка или сиренето им не е пармеджано, а обикновено, селско.
И така. Зимата чука на вратата,дядо Коледа стяга шейната ,ами нека да го направим по нашенският начин с българските рецепти онези с дъх на пушек и спомен за село и деството .
| |
|
| |
| Всего комментариев: 0 | |